Може би фактът, че съм роден в къща, която гледаше към лятно кино, е имал нещо общо с това. Защото нямаше никаква артистична жилка в корените ми и още по-малко насърчение от околната среда. Тихият провинциализъм на родния ми град, Лимасол, едва ли можеше да заличи магията на онези първи черно-бели впечатления.

За съжаление, будейки се първия син на известен адвокат, единственият отворен път за мен беше този, който водеше до кабинета му, през английската юридическа школа. Непреодолимата ми жажда да избягам от реалността намираше изход в нелегални посещения на кино, в ненаситна лакомия за романи и преди всичко в претворяване на измислици пред когото и да било, който имаше желание да ги види.

Компенсирах родителите си, като бях извънредно отличен в училище, което мразех, и изключително привързан към семейството си, което обичах.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]