Тази книга цели да направи социологичен анализ на Македонския въпрос. Предоставя се общо въведение относно въпросите на колективната памет, националната идентичност и етническите конфликти, както те се появяват на Балканите от средата на 19-ти век.

Представя се също и преглед на „именната“ проблематика от 90-те години, както тя е била преживяна в Гърция и България. Основната цел е всеки читател да може да намери нещо полезно на страниците на книгата, независимо от политическата си ориентация, тъй като основен принцип на социологическия подход е уважаването на разликата между научния анализ и оценъчната преценка.

Македонският въпрос се разглежда като тема, която дължи съществуването си на произведените и поддържани различни, взаимно отхвърлящи се и взаимно противоречащи се, национални наративи от страните, взети участие (Гърция, България и др.), които водят до невъзможност за намиране на взаимно приемливи компромиси.

В тази посока, книгата представлява общо ръководство за читателя, изследвайки съвременните конфликти и изяснявайки връзката между националната идентичност и колективната памет. Авторът деконструира тези наративи с особено внимание на съвременните им проявления, каквито са се формирали след края на Втората световна война. В крайна сметка, в противоположност на тях, той развива свое собствено трето (и извън рамките на конфликта) тълкуване.