Флавий Клавдий Юлиан е обявен за император през 360 г. от бунтовните легиони на Галия, които го обожавали. Човек с тревожно детство - членовете на семейството му били убити - и с образование в Атина, младият кесар Юлиан се оказва изведнъж в позицията на човек, който може и трябва да определи бъдещето на империята.

Неговото царстване представлява една скоба на езичеството в средата на триумфиращото християнство, срещу което "гръцкият учен" и романтичен Юлиан смело се осмелява да възвиси своето име. Историята, приписвайки му качествата на нарушител и отстъпник, пренебрегва политическото и социалното действие на този човек и показва, че християнската религия е знаела как да се бори с враговете си.

В писмата на Юлиан, обаче, лесно може да се разпознаят добродетелите на императора, като чувствителността на духовния човек, решителността на силния характер, както и сериозната опит за реформа на обществото. Всичко това прави тези текстове привлекателно четиво, но и значим исторически източник.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]