С издаването на настоящия том завършвам целта си да напиша летописа на града Трикала и по-широката област от 1881 до 1960 година, с данни извлечени от вестниците на времето.

Започнах обработката преди около осем години с ентусиазъм, но и с пълна неосведоменост относно трудностите, с които ще се сблъскам, и които вече изложих в предговорите на двата предишни тома. Завършвайки моето дело, е естествено да се чувствам удовлетворен и щастлив. В същото време обаче съжалявам, защото никога повече няма да преживея онези уникални моменти на самоизолация и творчество, когато от стотиците разпръснати и различаващи се новини трябваше да съставя текст, разбираем и със свързаност, така че читателят да го чете приятно и едновременно да си изгради ясна представа за начина, по който е напредвала и се е развивала трикалинската общност.

Като автор на романи за деца и юноши винаги имах един проблем. Когато дойде време да предам ръкописите си на издателя, ми беше трудно да се разделя с моите герои. Същото усещам и сега. Все едно губя приятели, с които ни свързват общи спомени. Странно е, но през всичките тези години имах чувството, че живея едновременно в две епохи. Беше все едно, че животът ми се е удължил с цели осемдесет години. Виждах и интерпретирах настоящето във връзка с миналото и с учудване установявах, че много неща се повтарят.

[Отсечка от текста на предговора]