След повече от 8 години изследвания и учене, психологът Нена Георгиева издава втората си книга "Терапевтични приказки". Приказките се считат за един от най-добрите начини за възпитание на децата. Чрез тях можем да предадем ценности, да развием добродетели, да укрепим въображението и емоционалния свят на децата.

Терапевтичните приказки са целенасочени истории в форма на приказка, специално написани, за да помагат на детето в конкретни ситуации. Какво прави едно приказка терапевтично? От многогодишния ми опит мога да кажа, че всяка приказка може да бъде терапевтично, стига да предизвиква приятни чувства и да не съдържа страшни сцени.

Не мислете, обаче, че терапевтичните приказки са насочени само към деца с проблеми. Можем да ги разкажем на всяко дете като средство за обучение за социалната интелигентност и психичното здраве на непълнолетния. Чрез приказките учим децата на външния свят, този, който рано или късно ще срещнат и трябва да се защитят от лошото и несправедливото, което има в него.

И когато казваме "външен свят", не имаме предвид нещо толкова далечно, колкото зрелостта. Имаме предвид близки неща, като училищната среда, детската площадка, дори семейните събирания. Места, в които, докато детето се чувства защитено, може да се сблъска с много трагични за психологията му ситуации.

Има и неотменими събития, като скръб или други съвсем обикновени в съвременния живот, като развод, преместване, природно бедствие... Всички тези "промени" са ситуации, които се случват в живота и искаме децата първо да знаят, че могат да се случат и второ да знаят как да се справят с тях, в контекста на семейството, разбира се.

Суха съвет или просто утешение не е достатъчно за възрастните, камо ли за децата, които са по-уязвими и чувствителни. Приказката обаче доказано ни дава възможност да говорим за всички тези възможни трудни ситуации в безопасна рамка. Да научи детето за всичко това и да бъде подходящо подготвено, когато се случи.

Кога е подходящият момент да разкажем терапевтична приказка? Настроението на детето играе роля за това дали да чуе или не приказка. Претовареност, глад, сънливост, умора и физически неразположения действат негативно. Добре е винаги да имаме визуален контакт с децата и да можем да разпознаем колебанията в настроението им.

Не настояваме да слушат насила. Когато видим, че отказват да слушат, оставяме разказването за друг път. Какво се случва, ако детето се занимава с нещо друго, когато разказваме приказка? Има деца, които по време на разказването нямат визуален контакт или са погълнати от друга дейност, например рисуват. Това не означава, че не слушат. Децата не слушат само когато спят. В останалите часове те имат изправени антени и улавят почти всичко.

Колко често трябва да разказваме приказка? Една приказка на веднъж, а не две или три. Независимо дали разказваме на едно или на повече деца, добре е да се придържаме към една приказка, особено когато е дълга.

Две или три последователни приказки не оставят място на детето да обмисли и обработи това, което е чуло. Всяка приказка, независимо дали е терапевтична или не, трябва винаги да запазва основната си цел: да действа успокояващо или/и да предизвиква хубаво чувство.

Дори ако разказването става на деца, които нямат конкретния проблем, който разглежда терапевтичната приказка, тя трябва да им остави приятно усещане в края. Въздействието на приказките върху психиката на децата става с бавни и стабилни темпове. Дори и да изглежда, че децата не разбират смисъла на приказката, не трябва да се притеснявате. Историите се запечатват и когато дойде времето им, отговорите идват сякаш от никъде. Приятно забавление... защото приказката преди всичко е забавление.