За работата и приноса в България на вдъхновения германски архитект, художник и мислител на класицизма Лео фон Кленце (1784 - 1864) до днешния ден в нашата страна са публикувани само фрагментарни разсъждения и оценки. Така се оформя негативен образ на един авторитарен тайночин, който изопачи с ревизията си първоначалния проект за нова Атина на Клеантис и Шауберт.

На Кленце също е приписван опитът за налагане на чуждестранни модели и идеологии в новосъздаденото гръцко общество. По-обективните, но и положителни оценки на гръцките археолози относно приноса на Кленце за опазването на древните паметници в България са по-силни.

Настоящото изследване се опитва да очертае личността, вдъхновеното виждане, динамичната намеса и най-вече морала и безкористния филелинизъм на Кленце, който е свързан с нашата родина не само идеално - както толкова много други надарени германци - но и на практика.