Цар Соломон и царицата на Сава оставили неизличими следи в арабски и етиопски ритми. Ерих фон Дайникен проследил тези следи, пътувал до Йемен и открил руини на древни сгради, които удостоверяват истинското съдържание на митовете.

В своите изследвания той стигнал до заключението, че цар Соломон е притежавал непозната за нас техника, която му позволявала да бъде на места, толкова далечни едно от друго, като Йерусалим, Мариб и Сринагар в платото на Кашмир, за кратки срокове. Откъде произхожда тази техника, от къде я е взел Соломон?

За да потвърди това, Дайникен се връща към предците на Соломон до Авраам, когото старите митове наричат „син на небето“, който дори е извършвал пътувания в Космоса. Дайникен търси гробници и кенотафи и с разочарование установява: Няма нито една истинска гробница, няма останки, погребални дарове или надписи.

Это откритие го принуждава да продължи изследването на миналото до Адам и Ева. Новата, съвременна наука на молекулярната анропология, която прави генеалогични изследвания на генетична основа, вече е доказала, че първоначално е имало „основно население“.

Как се е стигнало до това „основно население“ да има генетични характеристики, които го отличават от други хуманоидни форми? Потвърдява ли съвременната генетична изследване древни митове, които говорят на глобално ниво за изкуствена намеса, за съществуването на Homo Sapiens от чужди същества, дошли от извънземни пространства?

Дали ние хората сме били „програмирани“ от мисия на неизвестни богове? Дали носим със себе си чужди, неземни гени? Дали чужденците ни наблюдават и ни използват като фигури на шаха?

Удивителни събития, които се случиха в нашия век, позволяват тази мисъл. Дайникен продължава да основава своите теории, дава допълнителни стимули за нови спорове.