В противоречие с човека, който разчита на зрението и слуха за комуникацията си със света, повечето живи организми събират необходимата информация за околната си среда, използвайки обикновено „езика на химичните сигнали“: те откриват химически вещества, произхождащи от други организми, от същия или различен вид, записвайки жизненоважни послания за оцеляването и продължаването на вида си.
Много от тези вещества, и по-специално тези, които се обменят между членовете на един и същи вид, се наричат феромони (от гръцките думи φέρω и ορμή) и предоставят информация за налични рискове, достъпни източници на храна, определени области, както и за размножителното състояние на индивидите от противоположния пол.
В тази книга Агоста изследва химията на феромоните и механизмите, чрез които феромоните диктуват аспекти от поведението на животните, и в същото време подробно описва сложните процеси на съответствие на всеки феромон с определено поведение, изолирането му и определянето на активните му съставки.
Също така, не пропуска да подчертае значението на постоянно нарастващите научни данни, които произтичат, за разбирането на еволюцията, екологията, човешкото поведение, но и на установените селскостопански техники.
„Химическа комуникация“ обхваща целия спектър на живите същества, от простите организми, като водораслите и кафявите водорасли, до насекомите, рибите, влечугите, птиците, бозайниците, и завършва с изключително интересна и предизвикателна глава за феромоните при човека.
По време на проучването авторът предоставя десетки примери за феромонното действие: бръмбарът открива някое дърво, което му харесва и след малко се наблюдава истинска инвазия на бръмбари. Ранената риба приближава стадото си, но спътниците й се разпръсват в паника. Мъжките змии „претендират“ за женските, заблуждавайки конкурентите си и увеличавайки шансовете си да се чифтосат с желаната женска. Млади женски мишки навлизат в етапа на сексуална зрялост веднага щом се появи възрастен мъжки.
