Той беше установил, че всички индивиди, без изключение, се стремят към търсене на удоволствие - от егоиста, при който това отношение е очевидно, тъй като използва другите за удовлетворяване на своите желания, до алтруиста, който намира собственото си удовлетворение в отричането на своите импулси в името на любимия човек или в името на абстрактен принцип, като честта и задължението.
От психологическа гледна точка, в крайна сметка изглеждаше, че двете крайни случаи - типове, егоистът, който използва своите подобия, и алтруистът, който се жертва за тях, имат една и съща цел - тяхното удоволствие, по напълно различни начини. Срещаме нещо подобно и в чисто сексуалния контекст, със садиста, който злоупотребява и унижава обекта на любовта, и мазохиста, който стреми да наложи на себе си това отношение: две противоположни проявления на същото търсене на удоволствие от индивида.
От някои клинични наблюдения, Фройд е достигнал до заключението, че най-голямото количество психични явления подлежи на принципа на удоволствието.