Жената попита: «А какво ще кажеш за децата?» и той отговори: «Можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени мисли. Можеш да им осигуриш подслон за телата, но не и за душите им, защото душите им живеят в Къщата на Утрешния ден, която ти не можеш да посетиш, дори и в сънищата си.

Можеш да се бориш, за да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като теб. Защото животът никога не се връща назад и не губи време с Вчера». [Извадка от текста на задната корица на изданието]