От дълбочините на времето, прасето в значителна степен допринася за храненето на човека. В миналото, месото от прасе беше единственото месо, което се консумираше в селските общества, а празникът на прасето (убийството на животното) остава дълго време важна народна проява.

Днес клането на животните се извършва организирано, в рамките на индустриализирана селскостопанска икономика. Развитието на производството на свинско месо във Франция се характеризира по отношение на своята концентрация от две явления.

От една страна, повечето животни се отглеждат в три района: в Британия и района на Лоара, в Северен Пикардия и в Южна Аквитания-Пиринеи, с ясна предимство в Британия. От друга страна, 95% от френското месо се произвежда от около 17,000 развъдчици, всеки от които притежава повече от 100 свине.

В същото време се наблюдава явлението на обобщение в разпространението на породите, особено на Ларж Уайт, Ландрас и техните хибриди, за сметка на старите и местни породи. При тези условия на стандартизиране на развъдните обекти, Министерството на земеделието, стремейки се да запази богатото наследство на местния генетичен материал – винаги е възможно да се върне към стара порода свине, в случай на промяна на насочеността на пазара – помоли Техническия институт по свиневъдство през 1981 г. да регистрира местните породи.

От 1982 г. започва национална програма под ръководството на Института за селскостопански изследвания и Института по свиневъдство, в която е включено зоотехническо проучване на пет от тези местни породи (на Белия на Западна Франция, на свинята от Гаскония, на Лимозата и на Бафи) и дългосрочно съхранение на сперматозоиди от тези породи в замразено състояние.

В допълнение, с тази програма се благоприятства размножаването им, чрез установяването на определени икономически стимули. Цялостното усилие започва да дава резултати, защото действително броят на развъдчиците, които се занимават с размножаване на тези породи, се е удвоил в рамките на 10 години.

[Извлечение от текста на въведението на изданието]