Прилагането на решенията е един от стълбовете на правовата държава и е неразривно свързано с качеството на администрацията на правосъдието. От тази отправна точка, и имайки предвид, че селективното прилагане води до селективно правосъдие, настоящият текст се фокусира върху изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Целта му е да разгледа сложния проблем на задължителната сила, която имат решенията в държавите членки. Действително ли тази сила е задължителна или понякога остава "платонично желание"? Изследването цели да разгледа взаимосвързаните измерения на горепосочения въпрос.

С тази цел, текстът е разделен на пет части. Първата част се фокусира върху подходящото представяне на съществуващия механизъм за прилагане на решенията на ЕСПЧ и оценява ролята, която играят политическите тела, участващи в процеса. Втората част разглежда развитието на механизма за прилагане през призмата на съдебната практика на ЕСПЧ.

Третата част се занимава с причините, свързани с проблема на дефектното или непълно прилагане, включително и тези, които възникват в междудържавни случаи. В четвъртата част се набляга на въздействието на прилагането на решенията на ЕСПЧ върху гръцката правна система, както и на аргументацията относно това как наднационалният законодателен текст е повлиял на вътрешната практика и законодателство, предоставяйки конкретни примери.

Като се има предвид, че бавното или непълно прилагане е чувствителен момент в системата на Конвенцията, изследването в крайна сметка разглежда възможни средства за подобрение, които биха могли да засилят ефективността на системата за прилагане.