Разнообразието от роли и функции на обекта не може да бъде лесно описано с едно определение. Включва всички психични системи, особено участието на „то“, тъй като първоначалните инвестиции ще структурират и останалите психични системи.
Автоматично се поставя проблемът за връзката между вътрешния и външния обект, вътрешната и външната реалност. Другите психични системи (его, суперего) се изграждат на базата на инвестициите на „то“ във външната реалност. Импулсът се утвърджава в курса си към обекта и ето, отново заема позиция сред представителите на импулса.
Обектът представлява егото (стоящо вместо него) и едновременно се противопоставя на него. Чужд и познат едновременно за егото, причиняващ тревога от раздяла и изоставяне, но и тревога от проникване и нашествие от другата страна. Егото мрази обекта, защото се противопоставя на него и губи своята всемогъща сила.
То го мрази също, защото го принуждава да представлява, за да трансформира липсата в отсъствие, количеството на травмата в качество психично. Това е трудоемка задача, която травмираното нарцисистично его би искало да избегне. Егото също мрази себе си, тъй като е резултат от болезнено раздяла и позволява на обекта да се автономизира.
