Номията, като временна регулация на вещните отношения или като временна правна (вещна) връзка, външна проява на вещно право и основно условие за придобивна давност, представлява важен актив, чиято защита има особено теоретично и практическо значение.

В тази книга се проучва съдебната защита на номията, на базата на изводите от гръцката теория и практика. В първата част се съдържа систематична интерпретация, във втората част по член интерпретация на разпоредбите на Гражданския кодекс, Гражданския процесуален кодекс и специални закони, а в третата част се представя поредица от образци.