Малко или много, всяко човешко същество притежава вродено възхищение към цветята, независимо дали те са градински цветя или скромни полски цветя, които предизвикват удоволствие у човека. Цветовете, формите, приятните или опияняващи аромати на цветята и многообразието им не можеха да не привлекат вниманието на човека още от древността.

Различните цветя са символи на вдъхновение в поезията, живописта и скулптурата, а също така символи на радост и тъга. В Микенската и Минойската епоха цветята са част от декорацията. При известните пиршества на древните гърци, домовете се украсявали с различни цветя, главно с лилии. На пазара в Атина се продавали венци от теменуги, които според Пиндар се наричали "иостефана". В епохата на Ренесанса цветята станали обект на ценни картини.

С течение на времето се развила изкуството на цветарството (физиология, анатомия, биология, патология на растението), което било необходимо да се основава на науката и научното изкуство. От края на миналия век и след това интересът към цветята нараства и с напредъка на науката непрекъснато се създават нови сортове. Създават се малки предприятия, специализирани в определени видове цветя.

В Гърция веднага след освобождаването й започнали да се отглеждат рози, карамфили и др. и да се правят букети. Търговията с цветя започнала официално от 1900 г. нататък, на обществени пазари и цветарски магазини. Разбира се, цветарството не се задоволи само с местните и известни видове цветя, но направи и стъпка напред към други задморски райони и тропически гори. Внесени са полски цветя от тропическите гори, където те растат като епифити върху дървета, каквито са орхидеите, за които ще говорим в тази книга.

Там в тези страни местните жители извършват реална кражба, като отстраняват растенията от дърветата и ги продават на търговците, за да ги изнасят в Европа, Северна Америка и навсякъде по света. За щастие обаче през последното десетилетие колегите цветари от европейските страни успяха да произвеждат редки и ценни цветя, използвайки научните и техническите знания в цветарството.

Това, което наистина се нуждае гръцкият цветар, е по-добро оборудване с модерни оранжерии, икономическа подкрепа и грижи от държавата и специализирани знания за отглеждане, които цветарите ще получат от училища с квалифицирани преподаватели по цветарство. Само така ще стане ненужно внасянето на чужди цветя, и не само това, но страната ни с подходящия климат и слънце, което притежава, ще може да изнася цветя и по този начин да допринася за увеличаване на националното богатство.

С тази книга ще се опитам да дам някои практически информации и рецепти за размножаване, грижа и защита на тропическите орхидеи. Много цветари, но и любители хоби-градинари искат да се занимават с отглеждането на тези цветя, но не са посмели, а дори и да са посмели, не са успели. Наистина е трудно хоби. Необходимо е голямо търпение, голяма грижа, чистота и някои технически знания. Необходимостта от подходящо оборудване изисква известна икономическа осигуреност, което затруднява занимаването с отглеждането на този вид растение.