Имам съвет към тези, които се колебаят по погрешния път на азиатския мистика и медитацията, дори и когато това се отнася само до простото разнообразие в рафтовете за езотерика в книжарницата на съседите им: Който от тях е признал личната си слабост и недостатък, той е готов да вдигне Кръста на Исус, за да се освободи от греха си, предадената любов на Бога. Това е решение, произтичащо от дълбока нужда и водещо човека чрез покаяние директно в прощаващата и любяща прегръдка на Исус.

Този път не е удобен и лесен, не, но е най-голямото приключение, което човек може да изживее, особено с перспективата за победа и убеждението за вечен живот. `Никой не идва при Отца, освен чрез мен`, казва Христос (Йоан 14:6). Никой основател на никаква религия никога не е обявил, че е единственият и уникален Бог. Дори и да се счита, че този изключителен иск на Исус застила гърлото на повечето от съвременниците ни като нетолерантен, несъгласен и неприемлив, `… проповядване, обидно за евреи и глупаво за езичници` (1 Кор. 1:23), той остава непоклатимо истински.

За човечеството, което страда и боли, има само една помощ: Исус Христос, който може всичко. Единственото, което не може, е да влезе в сърцето ти, когато ти не го желаеш. Книга, която демистифицира съвременните `троянски коне` на азиатския мистицизъм и погрешните пътища на човешките търсения и издига безопасния път към самопознание и истина: Лицето на Господа Исус Христос, през светлината на православната вяра и патриарсите на Църквата.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]