Паметта на хората, паметта на обществения живот, паметта, която избира да възхвалява и да предава на следващите великия и чудесния, намери своята изразност в Херодот и в Историята му. По-късно, Тукидид доказа, че думите могат да пренасят други значения от тези, които смятаме, че съдържат и как зад действията се крият амбиции.

Така, Историята и спомените, които тя записва, може да не са толкова невинни, колкото Херодот е искал да каже. Културата на Западна Европа преживя разцвета и величието си, основана на възгледите на Херодот и на наблюденията на Тукидид. С тези модели той създаде своята собствена история и създаде корпус от памет, която оформила социалните структури на Европа и, след това, почти на целия свят.

Компютрите съхраняват в паметта си всяко действие, малко или голямо, значимо или незначимо, те нямат място за забравяне, тъй като всичко, което влезе в тяхната памет, има способността да живее там завинаги. Те нямат за цел да учат следващите поколения, не произвеждат знания, а информация, не за всички, а за техните потребители, нямат думи, нямат съмнения.

Тази памет на компютрите формира един друг свят, без точка на контакт с паметта на Херодот или Тукидид. В този свят ние сме влезли. Темата за паметта и, още повече, за връзката между историческата памет и паметта на компютрите е огромна и разнообразните й параметри остават неизвестни. Така, това есе представлява по-скоро първа скица на темата, с амбицията, че ще има стимули за бъдещото й развитие.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]