Интензивно саморазказващи текстове са писмата от Гърция на класическия филолог, историк и археолог Ernst Curtius, текстове спонтанни, младежки, които той е писал между 23 и 26 години, по време на четиригодишното си пребиваване в Гърция (1837–1840). Глас от миналото и все пак отекването му, толкова близко, ни докосва.

Неговото слово не служи на цели, не провъзгласява догматични мнения, не се съобразява с идеологии. Напротив, то предава автентични преживявания и най-вече отразява усилието на индивида, който смее да живее и да действа извън кръга на познатото, да се противопостави и да съжителства с новото и непознатото. Наративът на писмата на Ernst Curtius остава силен и актуален.

Тези писма илюстрират пътя му към самоосъзнаването, разказвайки за узряването на един характер и формирането на хуманистично гръцкоцентристко съзнание. Следим спонтанните години на създаването на харизматична личност, зараждането на бъдещия талантлив вдъхновител на културни инициативи, пътя към духовното завършване, което в крайна сметка направи Curtius многоспектърен защитник на древна и нова Гърция, човешка авторитетност.