Другият се променя. Както и Нищото. Залогът е това да се случи в противоположни посоки. Тази книга обхожда отново и отново тези понятия чрез три Тора: лаканианската психоанализа, свързаната политическа философия и определена теология.

Задава въпроси като следните:

Политически

• Каква е връзката на тоталитарния екстремист с меланхолията?
• Как меланхоличният екстремист обърква нещо, което липсва (нещо, което никога не е имал) с нещо, което е загубено (нещо, което в определен момент е изгубил или му е „откраднато“)?
• Как е възможно да има емоционална „печалба“, поддържайки илюзията, че това, което никога не е притежавал, не е загубено?
• Може би „доброто“ с не-съществуващите обекти е, че те не „износват“?

Психоаналитични

• Какво има предвид Лакан, когато казва, че повечето емоции са начини да се самоизмамим?
• Какво е активно поето пасивност? Че можеш да страдаш чрез някого (значим за теб) друг, че съществува напълно емоционална апатия, сълзлива апатия?
• Колко свободен си, ако имаш несъзнавано?
• Какво означава, че срещам Другия, не там, където той е екзотичен друг, а точно там, където той самият е проблем и запитване за себе си?

Теологични

• Защо тоталитарният мрази Бога повече от демокрацията?
• Каква е разликата между вярвам нещо и вярвам в нещо (напр. в несъзнаваното)?
• Може би да видим вярата като неравно − но двустранно − споразумение, което спазва моралния Закон, труд и действие на Другия в нас, трудна надежда за оправдание и приемане на подарък?