„Мемоарите“, които Колокотронис диктува на Г. Терцетис, се открояват като съкровищница от реч, патриотизъм, наблюдение, простота, живост и чиста народна мъдрост. Все пак държавата ги пренебрегва. Тя никога не е „мислила“ да ги включи в мислите и сърцата на младежите, като ги включи в учебната програма, като едно от необходимите четива. За това „пропускане“, което няма извинение, отговорността тежи тежко върху тези, които насочват образованието ни. (Димитрис Фотиадис)