Думите не са просто думи. Те имат свои настроения, свои капризи. Когато една дума се настани в теб, тя извиква различен климат, различен подход, различна перспектива.

Наречи нещо с различно име и виж как веднага става нещо различно. Едно от най-важните неща, които трябва да помниш, ако е възможно, е да изживееш опита и да не го затвориш в думи, защото това ще го стесни, ще го ограничи. Седни навън в тих вечер. Слънцето е залязло и едва сега излизат звездите. Просто бъди там. Не казвай дори "колко красиво!" защото в момента, в който кажеш, че нещо е красиво, то вече не е същото.

Когато кажеш "красиво", ти внасяш в този момент миналото. И всяко преживяване, което си нарекъл красиво, е оцветило думата. Думата "красиво" съдържа много преживявания на красота. Но това преживяване е напълно ново. Никога не е съществувало преди и никога повече няма да съществува. Защо внасяш миналото в този момент?