Двадесет и едно, както го знаем чрез официалната историческа традиция, прилича на обърнатото изображение, което виждаме да се огледа в мътните води на езерото.

Разбира се, това е същият образ, но представен от обратната страна.

За да познае истинското Двадесет и едно, човек трябва да се вгледа в други текстове, в онези, които подготвиха възстанието, в тези, които са написани, докато гръмеше оръдието и искреше ятаганът, и в спомените на борците - на Макригьянни, на Касомули, на Колокотрони, на Фотакос, на Спиромилиос, на Перервос, на Спилиадис и на много други.

Две бяха Двадесет и едно: Едното на народа и на най-прогресивните хора от онова време, другото на кочабасите и политиканите. На първото корените черпят соковете си от „Правата на човека“ на Рига Велестинли, докато върху другото пада тежкият сянка на „Бащинското учение“ на блаженния патриарх на Светия град Йерусалим Кир Антим - или, по-правилно, на Григорий. (Димитрис Фотяитис)