Темата на критската митология разглежда известният критски майстор на комуникацията, т.е. на още по-трудния устен разказ, и един, въпреки младостта си, вече мъдър изследовател на вечността на критската култура, този, който има най-пряката, бих казал, тайнствена връзка с корените на Крит.
За Псилаки критският мит не е едно заплетено неразбираемо научно заглавие. Напротив, той е блестящ, защото е усвоен. В "Критската митология" на Псилаки митът отново става вечната приказка, която подхранва, отново открива корените, затова отново разцъфва и дава плодове.
През тези митични образи се разгръща кълбото на древната тревога, находчивост, творческа фантазия и тълкувателна хрумчивост на критяните за живота, раждането, любовта, смъртта, траурните ритуали, отмъщението, играта, войната, инициационните ритуали, възраждащото се критско божество, Велика Майка, плодовитостта, звездните вярвания.
Читателността на творбата е предоставила много знания, тъй като човек се наслаждава на дълбочината и обхвата на усилията на автора, разбирайки труда и любовта му към благословения и изпитан остров.
С критичен дух и способност за синтез Никос Псилаки успява да събере богат материал от древни и по-нови автори и от устната традиция, а след това да го класифицира, анализира, тълкува и да го представи, приближавайки го едновременно психологически и документирайки го библиографски.
Творбата е многостранно значима и просветляваща, където задълбоченото представяне на темата се свързва с научната методология.
