Философията и връзката й с детето, образованието, училището. Философията за философията, философията за образованието или против образованието. Философията като инструмент, като преподаване, урок, процес – философията като институция, като размисъл, като самоосъзнаване, като критично и творческо мислене, като метод и като знание.

Философията и педагогическите цели, познавателните умения, формирането на личността, самоактуализацията. Историята на философията, историята на детството, философията на образованието, историята на образованието и педагогическите теории, философията и връзките й с науките за възпитанието и изкуствата.

Философията и изграждането на понятията, диалогът, въпросът, съмнението, проблематизацията, критиката, възпитанието на чувството, на моралната преценка, ценностите. Отдалечена, сивилинска философия и митът й. Философските симулации или имитации. Демократичното училище и философският размисъл.

Философията винаги, тук, там, на друго място, по друг начин, с други, навсякъде, никъде, никога. Въпросът дали могат или трябва децата да философстват повдига всички скрити, непознати, недооценени или пренебрегвани аспекти на философията и философското образование.

Въпросът дали и как философията е свързана с образованието, поставя под въпрос ролята на философията, но и на образованието днес. Дали философията е това, което образованието търси и се страхува едновременно? Има ли философия в образованието? Дали философията е невъзможното за образованието?

Правейки философия с децата, осъществявайки философия, все още ли е философия и каква? Какво означава философия за, с, заедно с (децата)? Имат ли децата, вътре и извън училище, нужда от философия днес? Имат ли учителите нужда от философия, вътре и извън училище?

Колко важно е за образованието и философията изследването на такива въпроси?