«Закъснях да усетя радостта от пътуването. Моите първи пътувания – защото и те бяха пътувания – бяха тези на „отделянето“ от семейството ми, с дестинация големия град, Янина, Керкира и по-късно Атина, за училище и обучение, при трудни и сурови условия, които колкото и да исках да оставя в забвение с времето, останаха незаличими.
Пътуванията на красотата, знанието и удоволствието дойдоха по-късно и преосмислиха образа на пътуването, както го бях „познал“ досега. Започнах да пътувам из красивите места на нашата родина и изпитах големи радости. А когато по-късно опознах и други страни, други хора, други култури, пътуванията заеха в живота ми важно място и приоритет.
Те станаха едно от най-красивите удоволствия и една от най-големите радости; но и един от най-важните източници на знание, опит и уроци за живота ми». Ф. И. Митсис
