В края на 19-ти и в началото на 20-ти век, австрийският Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изучаването си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

С "Тотем и табу" (Totem und Tabu, 1913) Фройд изследва общите точки между психичния живот на примитивния човек и този на невротичните пациенти. Произведението включва разискванията: Страхът от инцест, Табуто и амбивалентността, Анимизъм, магия и всемогъществото на мислите и Възвръщането на тотемизма в детството.