В последните години в много държави по света образователните системи подтикват училищата да се подобрят и да увеличат своята ефективност. Този факт не изглежда, че ще спре поне за следващите години. Лицата, които определят образователната политика, се опитват да се уверят, че ефективността на училищата и учениците ще продължи да се подобрява.

Паралелно, едно от най-големите предизвикателства пред повечето образователни системи в света е да разработят по-включващи форми на образование. Така че, се е развила голяма дискусия относно начините, по които различните образователни системи по света биха могли да намалят маргинализацията и да разработят по-включващи практики в училищата си.

Въпросът, който възниква от горната дискусия, е доколко едно училище, което се подобрява, става по-включващо или дали едно училище, което става по-включващо, всъщност се подобрява. Философията на тази книга всъщност обикаля около този въпрос.

Целта на книгата е да представи начини, по които можем да подобрим училищата и едновременно да отговорим на най-голямото предизвикателство, пред което днес са изправени повечето образователни системи - разработването на по-включващи практики.