В края на 19-ти и в началото на 20-ти век, австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност. През 1926 г. психиатричните среди във Виена са разделени относно това дали неекспертите, т.е. не лекари, могат да лекуват чрез психоанализата. "Въпросът за анализа от неексперти" (Die Frage dee Laienanalyse, 1926) представлява позицията на Фройд по темата. Обяснявайки на безпристрастен събеседник в една въображаема дискусия теорията на аналитичната терапия, той ясно изразява своите позиции. Неврозите, потисканията, страховете и други разстройства на психическия живот изискват специални способности за управление. Кой според известния психиатър е най-компетентен да извърши успешно психоанализата?