Възприемането на тялото и душата като две страни на една и съща същност. В взаимовръзката си, тези две понятия се разбират като материя и форма. Душата като ентелехия на индивида.

Аристотел, син на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. За ранните години от живота му информацията е оскъдна. На седемнадесетгодишна възраст отива в Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон.

Когато Аристотел напуска Асос в Троада, след тригодишен престой, отива на Лесбос, а след това в Македония, където поема възпитанието на царския син Александър. Когато ученикът му заема трона, Аристотел се установява в Атина и основава собственото си училище, Ликион.

След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), престоят на философа в Атина става затруднен. Той е принуден да се скрие в Халкид, родното място на майка си, където умира през 322 г. пр.н.е. Аристотел, с универсален дух, създава обширно и ценно философско и научно творчество.

Теория на познанието, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които той изследва и изучава. Александрийският Ермип предполагал, че произведенията на Аристотел са 400 на брой. До нас са достигнали списъци, включващи 143 заглавия на негови произведения. Диоген Лаертски е оценявал броя на стиховете на аристотеловите съчинения на 44 хиляди.

Влиянието на произведението му върху оформянето на световната мисъл беше силно в продължение на векове и остава така и до днес.