Една от трите трактати на Аристотел за етиката. Основни теми: Понятието за щастие. Вътрешни и външни блага на душата, моралната добродетел като дейност на душата. Добродетелта като среда. Таблица на добродетелите. Интелектуални и морални добродетели. Предразположението. Понятие и видове правосъдие. Приятелството, моралното, социалното и политическото значение на приятелството.

Аристотел, син на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. Информацията за ранните години от живота му е много оскъдна. На седемнадесет години отива в Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел тръгва за Асос в Троада и след тригодишен престой там отива на Лесбос и в последствие в Македония, където поема възпитаването на царския син Александър.

Когато неговият ученик се въздига на престола, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да се оттегли в Халкида, родината на майка си, където умира през 322 г. пр.н.е.

Общ дух, Аристотел създава обширно и ценно философско и научно дело. Теория на познанието, логика, theology, физика, биология, психология, етика, политическа философия и естетика са основните области на познанието, които той изследва и изучава.

Александрийският Ермиппус оценявал произведенията на Аристотел на 400. До нас са достигнали списъци, включващи 143 заглавия на негови произведения. Диоген Лаертий оценява броя на стиховете на аристотеловите писания на 440 000. Въздействието на неговото дело върху формирането на световната мисъл беше силно в продължение на векове и остава такова и до днес.