Най-важният етичен трактат на Аристотел. Книги Á–D́: Щастието като цел на живота и като действие на душата. Интелектуални и етични добродетели. Добродетелта като навик, който може да се избира и да се практикува. Добродетелта като посредственост. Доброволно и недоброволно етично действие. Свобода на волята и намерение. Отнасяне към конкретни етични добродетели.

Аристотел, синът на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. За първите години от живота му информацията е много оскъдна. На 17-годишна възраст отива в Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада и след триредов престой там отива в Лесбос, а след това в Македония, където поема възпитанието на царевича Александър.

Когато неговият ученик заема трона, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да избяга в Халкид, родния град на майка си, където умира през 322 г. пр.н.е.

Ум на универсален мащаб, Аристотел създава обширно и ценностно философско и научно произведение. Теория на познанието, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които той изследва и изучава. Александринът Ермипп оценява произведенията на Аристотел на 400. До нас са запазени списъци, които включват 143 заглавия на негови творби. Диоген Лаертски оценява броя на стиховете в аристотеловите съчинения на 44 000.

Въздействието на неговото произведение върху формирането на световната мисъл беше, в продължение на векове, и остава, силно.