Най-значимото морално съчинение на Аристотел. Книги Е΄- Η΄: Понятие за справедливост. Умствени добродетели. Мъдрост. Критика на платоновата гледна точка за мъдростта. Връзка на волята с моралните добродетели. Патология на волята.

Аристотел, син на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр. Хр. За първите години от живота му информацията е оскъдна. На седемнадесет години заминава за Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр. Хр., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада и след тригодишен престой там отива на Лесбос, а след това в Македония, където поема образованието на царското дете Александър.

Когато неговият ученик възлиза на трона, Аристотел се установява в Атина и основава своето училище, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр. Хр.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да избяга в Халкида, родния град на майка си, където умира през 322 г.

Аристотел, със своят универсален ум, създава обширно и ценностно философско и научно творчество. Познание, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които той проучва и изучава.

Александрийският Ермипп оценявал произведенията на Аристотел на 400. До нас са достигнали списъци, включващи 143 заглавия на негови произведения. Диоген Лаертски е оценявал броя на стиховете на аристотеловите съчинения на 44 хиляди. Влиянието на неговото творчество върху оформянето на световната мисъл беше силно в продължение на векове и остава такова.

[Извлечение от текст за представяне на издателя или изданието]