Експозиция на астрономическите и космологичните възгледи на Аристотел за формата на вселената, движенията на неподвижни тела и планети, които се управляват от система концентрични сфери, както и от съставния им елемент.
Четирите основни тела (въздух, земя, вода, огън), които съставят две двойки противоположности (тежко и леко) и извършват противоположни движения помежду си (нагоре и надолу).
Аристотел, синът на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. За първите години от живота си информацията е минимална. На седемнадесетгодишна възраст отива в Атина, за да учи в Платоновата Академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада, а след тригодишен престой там отива на Лесбос и след това в Македония, където поема възпитанието на царския син Александър.
Когато неговият ученик заема трона, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), престоят на философа в Атина става труден. Той е принуден да намери убежище в Халкида, родното място на майка си, където умира през 322 г. пр.н.е.
Общ дух, Аристотел създава обширно и ценно философско и научно творчество. Гносеология, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които изследва и изучава.
Александрийският Ермид отрежда произведенията на Аристотел на 400. Досега са оцелели списъци, включващи 143 заглавия на произведенията му. Диоген Лаертски оценява броя на стиховете на арисотелевите текстове на 44 хиляди. Влиянието на неговото произведение върху формирането на световната мисъл е било силно в продължение на векове и остава такова.
[Извадка от текст за представяне на издател или издание]
