Запазените фрагменти от един от най-продуктивните автори на античността. Основните му учения (Кирияй ДОКСАЙ) и писмата, които обобщават теориите му във физиката и етиката. 10-та книга на Диоген Лаертски.
Епикур, от атинската община Гергит, е роден през 341 г. пр.н.е. Като дете е живял на Самос, където неговият баща, учител по граматика, мигрира като крепостен. Рано е проявил своята склонност към философията и го е интересувала особено теорията на Демокрит. Следвал е родителите си в техните премествания, за да се появи за първи път като учител по философия в Лампсакос.
През 306-305 г. пр.н.е. се установява окончателно в Атина; купил е малка градина и там основал своята школа, която от него е наречена "Градина", и която бързо придобила голяма слава. В "Градината" се събрали ученици, гърци и чужденци, мъже и жени, които обграждали философа почти с религиозна преданост и уважение.
Въпреки това, съжителството им, както и учението на философа за удоволствието, били неправилно интерпретирани, и неговата школа била обвинена и оклеветена. Епикур умира през 270 г. пр.н.е. и с завещанието си оставя школата на учениците си, които запазили неизменна неговата доктрина. От голямото в обем произведение, малко фрагменти са оцелели, както и текстовете на три от неговите писма и на неговото завещание.
[Фрагмент от текст за представяне на издател или издание]
