Великолепното произведение на К. Маркс е започнало да се пише с амбицията да се състои от четири тома. Маркс не успява да види завършено и приключено своето произведение. Успява да издаде първия том, а останалите два са издадени с редакцията на Енгелс. Четвъртият е издаден след смъртта на Енгелс под заглавието Теории за надценката.

Целта на произведението е била да изследва в цялата им широта и дълбочина, в историческото им развитие всички отношения на капиталистическото общество, да проучи явленията, които се развиват в икономическата основа на обществото. В Капиталът се развиват теорията за надценката, появата и развитието на акционерното дружество, което представлява адаптиране на капиталистическите производствени отношения към социалния им характер, без да отменя индивидуалната собственост върху производствените средства.

Акционерното дружество е форма на индивидуалната собственост, която ускорява концентрацията и централизацията на капитала в огромни размери. На основата на акционерното дружество се развива монополът, епохата на монополния капитализъм и след това неговото обяснение с теорията за империализма от Ленин.

Акционерното дружество е клетката, върху която се развиват фондовата борса, отделянето на капиталиста от управлението на производството, паразитизмът на капитала, обширният му износ, явления, които се представят от буржоазната и опортюнистичната теоретична перспектива като „супер модерни“ в края на 20-ти век.

В Капиталът научно се основава разложението на капитализма, неизбежността на социалистическата революция. Значението на изследването на произведението от всяка нова комунистка и комунист е огромно. Въпреки трудностите в изучаването на истински научно теоретично произведение, запознаването на младите комунисти с него е всичко друго, но не и пожелание.

Има глави като тези за индустриализацията, които имат значителен популяризаторски стил на писане и помагат повече от всяко съвременно произведение за разбирането на днешни явления, които са изкривено интерпретирани от буржоазната теория.