Едно от шедьоврите на древногръцката литература. Симпозиумът в дома на Агафон и разговорите за любовта. Доминиращата фигура на Сократ. Чрез думите на Диотима той изразява своите възгледи за любовта, които отразяват платоновата теория. Върховното блаженство на виждането на абсолютната красота.

Платон е роден през 427 г. пр. Хр., потомък на видна атинска фамилия. Той получава отлично образование и се запознава с гръцките философски течения. Но това, което решително оформя неговата морална и духовна същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е причината младият Платон да се насочи към философията, а сократическата концепция става основа за създаването на по-късната платонова теория на идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и запечатва личността му в много от произведенията си. Той пътува до Египет, Кирена и Велика Гърция, където безуспешно се опитва да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове в Сицилия.

През 387 г. пр. Хр. той основава в Атина Академията, известен център на философията и Музите, която съществува почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се посветил до смъртта си (348 г. пр. Хр.) на преподаването и писането. Произведенията му, които са запазени всички, са класифицирани от Тразил в девет тетралогии. Почти всички принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърди не само като велик философ, но и като истински поет.

Неговото учение произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, пифагорейската и ионийската философия и, разбира се, сократическата реч, и в крайна сметка се оформя като лична творба на Платон в колосална философска система. Неговата философия - морална, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и е повлияла, може би повече от всякакъв друг, на мисълта на всички времена.