Платон е роден през 427 г. пр.н.е., потомък на знатно атинско семейство. Получил е отлично образование и се е запознал с гръцките философски течения. Но това, което решаващо е оформило неговата нравствена и духовна същност, е Сократ, с неговия живот, философия и смърт. 

Великият философ е бил причината младият Платон да се насочи към философията, а сократовата понятийност е послужила като основа за създаването на по-късната платоновска теория за Идеите. 

Платон задълбочено тълкува Сократ като човек и учител и отразява неговата личност в много от своите произведения. Пътувал е до Египет, Кирена и Великата Гърция, където се е опитал, без успех, да приложи своите политически принципи в организацията на гръцките градове в Сицилия. През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, прочут център на философията и музите, която се запазва почти десет века, до времето на Юстиниан. 

До смъртта си (348 г. пр.н.е.) се посвещава на преподаване и писане. Творбите му, които са запазени всички, са подредени от Трасил в девет тетралогии. Почти всички принадлежат към жанра на диалога, с който Платон се утвърждава, освен като върховен философ, и като истински поет. Неговото учение произтича от доктрините на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и йонийската философия и, разбира се, сократовото слово, и в крайна сметка се оформя като лично творение на Платон в колосална философска система. 

Неговата философия - етична, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и вероятно е повлияла повече от всеки друг мисълта на всички епохи