МЕНОН или ЗА ДОБРОТА: Диалог, който разглежда проблема за добродетелта. Как се придобива добродетелта. Определение на добродетелта. Платоновата теория за спомнянето. Психологическият експеримент с роба на Мено. Дали добродетелта може да се научи? Учителите на добродетелта. Съмнението като методологически принцип на изследването.

КЛЕИТОФОН или ПОДКРЕПЯЮЩ: Малък откъс с предмет определянето на понятието за справедливост. Текст с оспорвана автентичност.

МИНОС или ЗА ЗАКОНА: Диалог, в който се изследва природата на закона. Целта е да се покаже, че заповедта не е елемент от същността на закона. Законът като откритие на истината. Оспорва се автентичността на произведението.

Платон е роден през 427 г. пр.н.е., потомък на видна атинска фамилия. Получил е изключително образование и се запознал с гръцките философски течения. Но това, което определено оформило моралната и духовната му същност, бил Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е причината младият Платон да се насочи към философията, а сократовата концепция е послужила като основа за създаването на последвалната платонова теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и отразява личността му в много свои произведения. Пътувал е в Египет, Кирена и Велика Гърция, където без успех се опитвал да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове в Сицилия.

През 387 г. пр.н.е. основал в Атина Академията, прочут център на философията и муза, който съществувал почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се е посветил на преподаването и писането до смъртта си (348 г. пр.н.е.). Всички негови запазени произведения са класифицирани от Тразил в девет тетралогии.

Почти всички принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърдил освен като изключителен философ, така и като истински поет. Учението му произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и ионийската философия и разбира се сократовото слово, и се формира в крайна сметка, като лично творчество на Платон, в огромна философска система.

Неговата философия - етика, онтология, политика - е основата на световния идеализъм и е оказала влияние, може би повече от всяко друго, на мисълта на всички времена.