Диалог, който изследва произхода, функциите и възможностите на езика. Езикът като естествено творение или като произведение на човешкия дух. Философската страна на иметоологията, връзката между по-стари и по-нови езикови форми, свързването на знанието за „имена“ с познанието за реалността.

Платон е роден през 427 г. пр.н.е., произхожда от видна атинянска фамилия. Получил е отлично образование и е запознат с гръцките философски течения. Това, което обаче решително оформило неговата морална и духовна същност, е бил Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е бил причина младият Платон да се обърне към философията, а сократовата концепция стана основа за създаването на по-късната платоническа теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретирал Сократ като човек и учител и е запечатал личността му в много свои произведения. Пътувал е в Египет, Кирена и Велика Гърция, където се е опитал, безуспешно, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове на Сицилия. През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, известен център на философията и музите, който просъществува почти десет века, до времето на Юстиниан.

Платон се посветил на учението и писането до смъртта си (348 г. пр.н.е). Произведенията му, които са запазени всички, били класифицирани от Тразил в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърдил не само като велик философ, но и като истински поет.

Учението му произлиза от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и йонийската философия и разбира се, сократовата реч, и в крайна сметка се оформя като лична творба на Платон в гигантска философска система. Философията му - етика, онтология, политика - е основата на световния идеализъм и вероятно е повлияла повече от всяка друга на мисленето на всички времена.

[Извадка от текста на представяне на издател или издание]