Диалогът за душата на Платон. Последните моменти на Сократ и спокойната му позиция малко преди смъртта му. Дискусията и аргументите за безсмъртието на душата.

Платон е роден през 427 г. пр. Хр., потомък на известна атинска фамилия. Получил е отлично образование и се запознава с гръцките философски течения. Но това, което решаващо е формирало неговата морална и духовна същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е причината младият Платон да се насочи към философията, а сократовата концепция става основа за създаването на по-късната платоновска теория на идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и запечатва личността му в много от произведенията си. Пътувал е в Египет, Кирена и Велика Гърция, където се опитал, без успех, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките полиси на Сицилия.

През 387 г. пр. Хр. основава в Атина Академията, прочут център на философията и музи, която съществува почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се посвещава до смъртта си (348 г. пр. Хр.) на преподаването и писането. Произведенията му, които са запазени, са класифицирани от Тразила в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат на жанра на диалога, с който Платон се утвърдил като не само велик философ, но и истински поет.

Учението му произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и ионийската философия и разбира се сократовия дискурс, и в крайна сметка се оформя като лична творба на Платон в колосално философско система. Философията му - етика, онтология, политика - е основа на световния идеализъм и вероятно е повлияла на мисълта на всички времена повече от която и да е друга.