ТЕЙМЕЙОС или ЗА ПРИРОДАТА: Платоновата физика. Вселената, душата на човека, душата на света. Изложение на космологичните, физичните, медицинските и антропологичните възгледи на философа по начин, понякога близък до митологичното повествование, а в други случаи строго научен.

КРИТИЙ или АТЛАНТИДА: Непълен диалог, в който Критиј разказва как е била организирана Атинската държава преди девет хиляди години и как е отблъснала нападението на жителите на Атлантида.

Платон е роден през 427 г. пр.н.е., потомък на известна атинска фамилия. Той получил отлично образование и се запознал с гръцките философски течения. Това, което обаче определило моралната и духовната му същност, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е довел младия Платон да се обърне към философията, а сократовата концепция е станала основа за създаването на по-късната платоновска теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и запечата личността му в много свои произведения. Той пътувал до Египет, Кирена и Велика Гърция, където се опитал, без успех, да приложи политическите си принципи в организацията на гръцките градове на Сицилия.

През 387 г. пр.н.е. той основава в Атина Академията, прочут център на философията и Музите, която просъществува почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се посветил до смъртта си (348 г. пр.н.е.) на преподаването и писането.

Произведенията му, които са запазени, са класифицирани от Тразил в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат на вида диалог, с който Платон се утвърди, освен като велик философ, и като истински поет. Ученето му произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, питагорейската и йонийската философия и разбира се, сократовото слово, и в крайна сметка се оформя, като лична творба на Платон, в огромна философска система.

Философията му - етична, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и оказала влияние, вероятно, повече от всеки друг върху мисълта на всички времена.