Известният диалог "за правото", проект за организация на идеалната общност на правото и образованието, изложение на политическите и морални принципи на философа. Книги ІХ, Х. Праведен и несправедлив живот. Благополучие и нещастие. Моралното превъзходство на справедливостта над несправедливостта. Небесният образец. Критика на имитацията и имитативните изкуства. Осъждане на имитативното изкуство. "Изгнание на поетите". Наградите на справедливия човек. Есхатологичен мит.

Платон е роден през 427 г. пр. Хр., потомък на видимо атинско семейство. Получил е отлично образование и е запознат с гръцките философски течения. Но това, което определящо е оформило неговата морална и духовна същност, е Сократ, със своя живот, философия и смърт. Великият философ е причина младият Платон да се насочи към философията, а сократовата концепция е основана база за създаването на по-късната платоническа теория за Идеите.

Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и запечата личността му в много свои произведения. Пътува в Египет, Кирена и Велика Гърция, където се опитва, без успех, да приложи политическите си принципи при организацията на гръцките градове в Сицилия. През 387 г. пр. Хр. основава в Атина Академията, прочут център на философията и Муза, която просъществува почти десет века, до времето на Юстиниан.

Платон се отдаде на преподаването и писането до смъртта си (348 г. пр. Хр.). Произведенията му, които са запазени, са класифицирани от Тразилос в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат към жанра на диалога, с който Платон се утвърди, освен като велик философ, като истински поет. Учението му произтича от догмите на гръцката мисъл, Орфизма, Питагорейската и Йонийската философия и разбира се, от сократовия език, и накрая се оформя, като лична творба на Платон, в колосална философска система.

Философията му - морална, онтологична, политическа - е основата на световния идеализъм и е повлияла вероятно повече от всяка друга на мисълта на всички времена.