Ктисифон предложи с резолюция Демостен да бъде удостоен със златен венец за услугите си към родината. Аисхин го оспори като незаконност. Демостен отговаря с настоящата реч, изключителен пример за неговите риторични умения и патриотизъм.

Демостен е роден през 384 г. пр.н.е. в Атина. В ранна възраст остава сирак от баща си и е поставен под опеката на настойници, които, когато навършва възраст, съди за лошо управление на имуществото си. Първоначално работи като речник, за да влезе през 354 г. пр.н.е. в политическия живот, където блести като лидер на антимакедонската партия.

Но битката при Хероня означава края на политическата му кариера. Участието му в делото на Арпал (324) го доведе до обвинения в подкуп: осъден е, избягал е, но успява да се върне в Атина и да поеме нови антимакедонски движения. Неуспехът го изведе отново в изгнание и преследване; пред заплахата от арест той се самоубива (322 г. пр.н.е.), като изпива отрова на остров Калаурия (Порос).

Като ритор Демостен дава шедьоври от политически и частни речи, ставайки модел за много от своите последователи, гърци и римляни. Като политик, движейки се между прагматизма и утопията, той беше най-страстният изразител на вярата в атинското величие, може би най-бляскавата фигура сред победените в историята.

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]