Общият елемент, който споделят дзенът и изкуството на чая, е постоянният стремеж към опростяване. Премахването на излишното се постига от дзена чрез интуитивното разбиране на крайната реалност; и от изкуството на чая, чрез начина на живот, представен от ритуала на сервиране на чая в семпла зала.

В такава дзен-атмосфера, чаят е “билка” на истинската Природа, която се потопява в земната вода и създава лек за ума, привързан към измисленото и мимолетното. Така е възможно с премахването на излишното и изпразването на ума да се постигне спокойствието на дзена.

Изкуството на чая е естетиката на грубата простота на дзена, която цели да премахне цялото изкуствено опаковане, измислено от човешкия ум, водейки ни до сърцето на съществуването.