"Държавност и анархия" е най-важното произведение на Бакунин. Влиянието му върху революционното движение на своето време е много значително. То служи като огледало на европейската история от 19-ти век, в рамките на нейния социално-политически контекст, и като уникално историческо представяне на съответния период от гледната точка на работническите маси (освободено от изкривяващата леща на политическата теология - буржоазна или марксистка).

Противно на "класическата" историография, която разглежда историята само като сложна интеракция на водещи личности или като верига от политически решения, взети отгоре, Бакунин прониква в объркването на повърхността на събитията и, задълбавайки дълбоко, следва следите на антидържавната тенденция, Социалната революция, която дава доминиращата нота на историческия ход. 

В същото време той идентифицира и проследява хода на паралелната и противоположна историческа тенденция, чийто конфликт оформя историята, на централизацията и укрепването на държавната власт, на държавността, като същевременно пророчески демистифицира нейните псевдонародни изрази - "Народната държава" на марксистите и държавническите представи на авторитарния социализъм като цяло.