След като обичах и живях в морето векове, научих да пиша и чета.

Сега мога да се вгледам дълбоко в последователните поколения, като една планина започва преди да завърши другата.

Да погледна напред и да видя отново същото:

Дълбоката тъмна бутилка и новата на ръката.

Елени с едната страна на лимона.

Да напълни половината от тялото си с вино от Панагия 

което вече бяга към Азия.

И бродерията се премести цялата на небето 

с жълтеникавите птици и слънцата.