Деветият том на Събраните съчинения на И.В. Сталин съдържа произведения, написани от декември 1926 г. до юли 1927 г. През този период работниците и селяните на СССР, под ръководството на Bolshevik Party и въз основа на решенията на 14-ия конгрес и 15-ата конференция на ВКП(б), продължаваха борбата за социалистическа индустриализация на страната при условия на капиталистическа обсада и агресивност с всички средства.

В произведенията на 9-ия том на Събраните съчинения на И.В. Сталин се разглеждат въпросите на теорията и практиката на социалистическата индустриализация и строежа на социализма в СССР. Подчертава се единството и неделимостта на националните и международните задачи на социалистическата революция. Определя се линията на партията в областта на външната политика при условия, когато се засили заплахата от ново въоръжено нападение срещу СССР и се очертават задачите за укрепване на отбранителната способност на Съветския съюз.

В доклада на И.В. Сталин на 7-ата разширена пленарна сесия на Изпълнителния комитет на Коминтерна, както и в други негови произведения, И.В. Сталин защитава и развива марксистко-ленинистката доктрина за партията като основна ръководна и лидерска сила на съветската държава, разобличава враждебните, за делото на работническия клас и Bolshevik Party, "теории" на съюза между Троцки и Зиновиев и подривната им дейност във ВКП(б) на СССР и в Коминтерна.

Развива се ленинистката доктрина за съюза на работническия клас и селяните и за ръководната роля на пролетариата в този съюз и се показва класовата същност на съветската държава и съветското правителство.