"Очарованието на невидимото":
"В рамките на ограничената продължителност на живота си,
мъдрецът трябва да изпитва същото удобство,
каквото Бог изпитва в Неговата вечност".
Сенека
Без значение колко мъдрост натрупва човек, пейзажите на отвъдния свят няма да му се разкрият. Отвъдното упражнява изключително очарованието на своята неяснота, отворена за всякаква мислима или художествена интерпретация.
Много хора могат да се занимават с него, напр. теолози, етнолози, художници или лингвисти (които проследяват етимологията на рая до арамейското "пардез" - оградените градини - и на ада до древногръцкото "клао" - наказателните ампутации), но никой картограф не повдига въпроса за картографирането му. Неговият "поземлен регистър" остава невидим, и тези, които се доверяват на посмъртното запознаване с него (дори и картографи), са задължени да чакат. Вероятно без нетърпение. Но дори и тези, които не му се доверяват, също участват в очарованието на невидимото, възхищавайки се на доверието на първите. Тук Аркас превъзхожда, в възможни или невероятни версии. Играейки с нашето относително, непреодолимо незнание.
"Кажи ми, ангеле, защо оставяш хората в тревога и страх?" пита се главният герой на серията, настоявайки най-накрая да се предоставят някои улики за посмъртните перспективи на човечеството. Развивайки своя аргумент, той дори се позовава на мъдреци, които, за да решат мистерията на смъртта, "изразходват целия си живот и накрая, когато умрат, четири врани ги отнасят, и те нямат представа къде ги водят". За да даде възможност на ангела да заключи, че: "мъдреците не знаят къде отиват!"
Въпреки това, читателите на Аркас, по-мъдри от мъдреците, научават във всеки детайл бюрократичните застойности на рая, скуката и фаворитизма, или неговите компромиси със стереотипите, както и любопитните експерименти в ада, за изобретяване на нови мъчения! Както научаваме, благодарение на скиците, че раят има идилична провинция, със разпръснати колони и кипариси, докато адът има мрачни тунели и средновековни сводове. И ако езичеството така се комбинира с православието и католицизма, не е изненадващо. Дори ангелът признава, че, виждайки природата с "цветове, които комбинират зелено с лилаво и фуксия с папагалово зелено", "камили с криви шии и гърбици" или "хипопотами с гигантски усти и малки очи", ние хвалим "ненадминатата сила и безкрайната мъдрост на Бога", но запазваме резерви относно Неговия вкус. С толкова много кич в този свят, тогава, защо не и в другия?
Въпреки това, животът преди понякога съперничи на върховите моменти на живота след. Спомням си аргумента, който веднъж чух, че "тъй като никой не е дошъл от другия свят да каже, че нищо не съществува, следователно нещо съществува"! Със същото разсъждение, тъй като никой не е видял Аркас, следователно Аркас съществува! И както след Галилео, религията намери начин да се помири с науката, заявявайки, че: "намерението на Светия Дух не е да ни учи как стоят нещата на небето, а как да отидем там", Аркас, благодарение на изразителни скици и неговия еуфоричен хумор, успява да направи и двете.