Нобеловият лауреат Габриел Гарсиа Маркес, известен с „Сто години самота“ и „Любов по време на холера“, разказва силна история за бедността и неоспоримата надежда в емоционалния си роман „Полковникът няма кой да му пише“. „Полковникът отвори капака на кутията за кафе и видя, че има само една лъжица.“ Петъците са различни. През останалите дни от седмицата полковникът и болната му жена се борят с бедността и изтощителната рутина, събират трохите от спестяванията си за храната и лекарствата, които ги държат живи. Но в петъците пристига пощальонът - и това предизвиква мимолетна вълна от надежда да залее остарялото сърце на полковника. За петнадесет години той следи пристигането на пощата, надявайки се, че ще му бъде доставен плик с пенсията за армията, обещана му преди толкова години. Докато чака чека, надеждите му са насочени към наградената му птица и предстоящия сезон на петелните борби. Но дотогава, птицата - както и полковникът и жена му - трябва по някакъв начин да бъдат нахранени…

„Маркес пише с този лиричен, магичен език, който никой друг не може да повтори“ - Салман Рушди

„Майсторски. Ни впечатлява с мощно въздействие“ - New Statesman

„Един от най-живописните писатели на този век“ - Ани Тайлър

Страници: 80, Размери: 12.6x12.6cm