„Евдемийска етика“ е първото от трите трактата за етиката на Аристотел (другите две са „Великата етика“ и „Никомахова етика“). Името „Евдемийска“ идва от факта, че издател на този трактат е бил най-признатият от Аристотел ученик Евдем Родоски или, според други, защото философът посвещава този трактат на Евдем.

Този трактат се състои от седем книги и съдържанието му е строго етически; тоест не е свързано с политика, каквато има в „Никомахова етика“. „Евдемийска етика“ има и религиозен оттенък. В тях истинската добродетел се основава на религията и е проявление на заповедта и вдъхновението на свръхчовешки разум.

Тази особеност отразява платоновото наследство на Аристотел или, според други, стоическото влияние.